В периода 1850-1853г. по инициатива на свещеник Петко Илиев от с. Главановци и със съдействието на архимандрит Дионисий, който дошъл от Чипровския манастир, заедно с брат си Гедеон, се започнало възстановяването на манастира. Помощ им оказали и жителите на околните села.През 1853 г. майстор Лило от с. Славине, Царибродско завършил днешната голяма и внушителна манастирска черква, която по конструктивно, архитектурно и строително решение, твърде много прилича на черквата на Рилския манастир.

С възобновяването си през 1853 г. Лопушанският манастир се превърнал във важно духовно огнище. По това време игуменът на манастира йеромонах Дионисий открил килийно училище за безплатно обучение на децата на бедни родители от околността. Училището развивало активна просветна дейност.

Същевременно манастирът свързал дейността си и с борбите на българското население за освобождение от вековния поробител. Особено активно участие взема йеромонах Дионисий,по това време там отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други. Манастирът се превръща в любимо място на писателя Иван Вазов, като по време на пребиваването си тук той създава част от незабравимия си роман “Под Игото”.

Манастиският комплекс се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Съборният храм "Успение Богородично" представлява просторна псевдобазиликална, трикорабна черква, която се състои от обширен наос с олтарна абсида, две декоративни абсиди от източната страна, две странични конхи (певници) и два странични параклиса от северната и южната страна на храма. Особено монументално е въздействието на високата аркада на околовръстната галерия, издигната върху дванадесет цилиндрични колони.

Двете големи иконостасни икони на Христос и Богородица са нарисувани през 1863 г. от видния български възрожденски живописец Станислав Доспевски (1823-1878).

Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи.

В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура, чиято светена вода извира на 3 км наблизо.

Понастоящем Лопушанският манастир е действащ - мъжки. Обителта разполага със стаи за нощуване. Гостите на манастира могат да присъстват на сутрешните и вечерните служби, извършват се Светите Тайнства – Кръщение, Изповед, Причастие.